Архитектурно обследване на сграда и прилагане на елементи от пасивния дизайн, за постигане на икономия на енергия

Как да определим, кои мерки ще са най-ефективни, за намаляне разходите за енергия на Вашето жилище?

Необходимо е да извършим архитектурно обследване на сградата. Предлагаме Ви, това да стане, като попълните таблицата (намира се тук), от която ще получим информация за архитектурните особености на сградата. След това, ще обсъдим заедно с вас намеренията Ви за промяна и енергоефективността, до която искате да достигнете.

В следващите редове ще откриете кратко описание на мерките от таблицата.

I.Засенчване/огряване фасади

Идеалната ориентация на сградата е между югоизток и югозапад, най-добре на юг. Южните фасади не трябва да бъдат засенчвани от други сгради или естествени възвишения. При съществуващи сгради е необходимо изследване на локацията и засенчването. Географското положение на България ни позволява да се възползваме от слънчевите печалби.

Затова, започваме от местоположението на вашата сграда и околното пространство, в което е построена. Отчитаме влиянието на всички съседни сгради и високи дървета, които хвърлят сянка, през различните сезони. Правим обследване на засенчването през цялата година и различните части на деня. На засенчено място, не могат да се реализират слънчеви печалби, но когато огряването/засенчването се управлява, чрез пасивни архитектурни мерки, можем да се възползваме, като насочваме слъчевите лъчи в желаното от нас направление.

1.Калканни стени, свързани фасади и особености на терена.

Възможности на пасивния дизайн за свободна фасада, подложена на преки въздействия от природната среда.

Ето възможностите за подбор на цвят на фасадата. Физическите свойства на цветовете да отразяват или поглъщат светлината, се използват за оптимизиране енергийните показатели на фасадите. Източните и западните фасади през лятото са подложени на прегряване, поради дългото слънчево огряване, с почти перпендикулярни лъчи. Затова за тях са подходящи светли тонове и нюанси, или оцветители, които отразяват инфрачервените лъчи.

2.Растителност около фасади

При височина на сградата до няколко етажа ролята на слънцезащита, могат да изпълнят широколистни дървета, засадени пред южните и западните фасади. През зимата листата опадват и не пречат на слънчевите лъчи. Неподходящи пред южните фасади са вечно зелените иглолистни дървета. Засенчването на прозорците през малкото часове на зимно греене, трябва да се компенсира с енергия за затопляне на помещението.

3.Архитектурни детайли по сградата и слънцезащитни елементи.

Пример за правилно използване на архитектурни решения са старите български къщи.

При тях особено на южната фасада е еркерното издаването на всеки следващ етаж и завършване на покрива с голяма стреха. Това е продиктувано от сезонната промяна в хода на слънцето.

През лятото, когато лъчите му падат под близо 60 градуса, стрехата на покрива прави сянка на прозорците от горния етаж, а той самият пази долния етаж. Така нямаме дълбоко пряко слънчево огряване на стените и пода през големите южни прозорци.

През зимата, когато слънцето е много по-ниско, максимално количество слънчеви лъчи проникват във вътрешността на помещенията и ги затоплят. Освен ефекта от слънчеви печалби, тази архитектура, осигурява защита на фасадата при силен дъжд.

Ако архитектурата на сградата не е такава, то трябва на същия принцип да изградим сенниците и другите слънцезащитни елементи. През лятото те трябва да спират слънчевите лъчи и да осигуряват прохлада, а през зимата да играят роля на допълнителна изолация. Такъв елемент са външните щори. За южните прозорци са най-ефективни щори с хоризонтални елементи, а за източните и западните се монтират вертикални.

II. Дограма

Прозорците са част от непрекъснатия отопляем контур на сградата.Топлоизолационните свойства на стъклопакета и профилите, трябва да сътветстват на топлоизолационните показатели на плътните части.

За да постигнем въздухонепроницаемост, т.е. невъзможност за преминаване на въздух в двете посоки през обвивката на сградата, особена роля има дограмата.

Обработката на фугите , между профилите и стените, трябва да е плътна и да не позволява преминаването на въздух и влага. Едновременно с това да отвежда навън попадналата влага в конструкцията до нея. Това се постига с изработването на индивидуални архитектурни детайли, контрол на влаганите материали и качеството на изпълнение.

III.Топлоизолация на ограждащи повърхности

Резултатите от таблицата са ни необходими, за да проследим границата между отопляеми помещения и околна среда, и границата между отопляеми и неотопляеми помещения.

Трябва да осигурим непрекъснатост на изолацията и да изолираме отопляемия обем от външно въздействие.

Топлоизолацията на различните части на обвивката изпълнява различни функции, както е различен и коефициентът на топлопреминаване през различните видове покриви и стени.

Ще коригираме топлоизолационния пакет, за да постигнем цялостно топлоизолиране на ограждащите повърности и еднакъв коефициент на топлопреминаване през различните части на Вашата сграда.

IV. Настилки, постройки около сградата

Благоустрояването на околното пространство, освен архитектурна и естетическа стойност, трябва да се използва и за реализиране на енергийни печалби.

За нашия климат с големи температурни разлики, трябва да използваме естествената вентилация.

Използваме различни архитектурни елементи, около прозорците за да насочват хладния бриз в желаното направление.

За правилната работа на естествената вентилация, използваме способността на материалите да абсорбират топлинна енергия. Материалите с голяма плътност, като бетона и тухлите, имат много голяма термомаса. Те действат като акумулатор, който събира топлинна енергия, която се отдава в хладните части на денонощието. По този начин можем да реализираме топлинни печалби.

Водните площи, осигуряват прохлада през горещите летни дни. За изпарението на водата е необходима значителна енергия, която се осигурява от преминаващия въздух, който по този начин се охлажда, охлаждане чрез изпарение. Ако разположим водни площи в близост до прозорците, те могат да охлаждат предварително навлизащия въздух в помещенията. За целта, чрез пасивни прегради, разположени на правилните места, ще осигурим циркулация на въздуха.

Земната повърхност на определена дълбочина, около 1 метър и повече запазва относително постоянна температура. Това свойство можем да използваме, като например при изкопни работи за водопровод вградим допълнителна тръба, която чрез естествена или принудителна вентилация, ще вкара през лятото хладен въздух, а през зимата топъл, спрямо температурата на околния въздух.